10 sept 2011, 12:53

Не е виновна есента

  Poesía » Otra
947 0 22

Не е виновна есента и нито времето,
че вече не дочувам вятъра в сърцето.
Захлопнах дверите, прозорците и всичко,
което беше в мен до пропаст зейнало.
Измазах и пролуките, та да не би
да влезе лъч надежда и да отрони
последните прашинки на душата ми,
залезнали във свечерилите се мисли.
И станах глуха тишина раздърпана
във скъсаните струни на умората.
Понякога насън, но само в спомена,
съзирам себе си... онази - другата...
която от лъч плетеше си надежди,
повярвала, че всичко светлина е,
а тъмното е сцена от завеси,
които нямат общо със мечтите ù.
Сега съм себе си, предадена от самота.
Изкачвам стръмното стъпало на живота -
без вик, без шепот, но със капка вяра,
че любовта си пак ще я намеря...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моля те, красавице, твоето съце ще е вечно живо и туптящо, просто е имало нужда от малко почивка!
  • И нека вярата не те напуска, Джейн!
  • Имаш ли вяра... имаш всичко!
  • Докато имаш капката вяра, може да си върнеш и всичко останало.
    Поздрави, Джейни
  • "Сега съм себе си, предадена от самота.
    Изкачвам стръмното стъпало на живота -
    без вик, без шепот, но със капка вяра,
    че любовта си пак ще я намеря..."

    Ще я намериш, щом си себе си и имаш вяра! Но за да я намериш....- спри да я търсиш, а само я искай!!!Поздрави за хубавия стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....