Прощавай, идвам, зная – късно.
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли?
Запомнил си, валя неспирно.
В лицето ти, когато плисна,
остави той в сърцето диря.
Не го мисли, изсъхна вече.
Потропа в края по стъклата.
Не е валяло цяла вечност,
ни тихо, нито пък стакато. ...