Не е за теб
Прощавай, идвам, зная – късно.
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли?
Запомнил си, валя неспирно.
В лицето ти, когато плисна,
остави той в сърцето диря.
Не го мисли, изсъхна вече.
Потропа в края по стъклата.
Не е валяло цяла вечност,
ни тихо, нито пък стакато.
Прииска ми се да те видя,
от път навярно уморена.
Ти най от всичките ми свидиш.
От теб заминах неранена.
Отдавна аз не съм дъждовна,
по пътя срещнах суховея.
Недей, не ми изваждай стомна.
Тъгата в нея ще прелея.
Каквото търсих, днес получих.
Постоплих се при теб и толкоз.
Ще тръгвам. Само че заключвай.
Не е за тебе тази болка.
© Ани Монева All rights reserved.
