НЕ ГОВОРИ!
===========
В откраднатите мигове
В безумните отрязъци
На времето,
В жадувани пространства
И в разпокъсаните
Измерения,
Вълшебства
И парченца вечност...
В минутите от векове...
Извън оковите...
Където и когато ние,
Сме само аз и ти...
О, моля те...
Моля те,
Не говори!
Да, ако можеш, ми позволи
Да те поглъщам дълбоко
Със очи,
Да прониквам в теб,
Чрез тях да те изпивам,
Да те докосвам
С поглед,
С поглед понякога
И през сълзи...
И докато чувствам
Тази нежност,
И безкрайна вечност,
Моля те,
Моля те, не говори!
Нека да не кажем думи,
Продиктувани от болката,
Нека да не си говорим с думи,
От почувствана раздяла,
Празноти, безнадеждност,
Безкрайни разстояния...
От изтълкувани
Неправилно съдби...
Да, думите понякога,
Изтъкани са с коварства
И безброй лъжи...
Нека да говорим
Само с устни, с погледи,
И да се поглъщаме с очи,
Гласът във мен скован,
Замръзнал е,
Мълчи...
И затова сега аз само
Моля те,
Моля те, не говори!
А когато в мен
Прокрадне се,
Слънчевият лъч
На пролетта
И на живота...
Разтопят се тези
Вековни ледове
От болка,
От безнадеждност,
И събуди се гласът ми,
Тогава,
Моля те,
Моля те ми разреши!
Да прошептя
„Обичам те“
И да склоня пред теб глава.
Тогава вече ако искаш
След това...
С думи, с доводи,
С болки или желания,
Или с погледи,
Разсичай ме!
Да, знам, виновен съм!
Но тогава...
Ще бъда вече твой.
Ще бъда отново твой завинаги.
И тогава, моля те,
Помни това
„Обичам те“.
Защото,
Във такива мигове,
ВЪв мигове от вечността,
Когато
Докосваш ти сърцето ми,
Съединени са
Минало и бъдеще
И всичката безкрайност
... Във едно Сега...
И тогава...
Нека се насладим
За миг на радостта,
Аз нямам повече слова.
И нямам друго време,
Обичам те!
И моля те...
Не говори!
Сега!
1.01.2021
© М В Todos los derechos reservados