1.01.2021 г., 10:24  

Не говори!

1.1K 3 0

НЕ ГОВОРИ!
===========

 

В откраднатите мигове
В безумните отрязъци
       На времето,
В жадувани пространства
       И в разпокъсаните
Измерения,
       Вълшебства
              И парченца вечност...
              В минутите от векове...
              Извън оковите...
Където и когато ние,
       Сме само аз и ти...
О, моля те...
       Моля те, 
              Не говори!

 

Да, ако можеш, ми позволи
Да те поглъщам дълбоко 
       Със очи,
Да прониквам в теб,
Чрез тях да те изпивам,
Да те докосвам
       С поглед,
С поглед понякога 
       И през сълзи...
И докато чувствам
       Тази нежност,
       И безкрайна вечност,
              Моля те,
Моля те, не говори!

 

Нека да не кажем думи, 
Продиктувани от болката,
Нека да не си говорим с думи,
От почувствана раздяла,
       Празноти, безнадеждност,
       Безкрайни разстояния...
От изтълкувани 
       Неправилно съдби...
Да, думите понякога,
       Изтъкани са с коварства
       И безброй лъжи...
Нека да говорим
       Само с устни, с погледи,
И да се поглъщаме с очи,
Гласът във мен скован,
       Замръзнал е,
              Мълчи...
И затова сега аз само
       Моля те,
       Моля те, не говори! 

 

А когато в мен
       Прокрадне се,
Слънчевият лъч
       На пролетта
       И на живота...
Разтопят се тези 
       Вековни ледове
       От болка,
       От безнадеждност,
И събуди се гласът ми,
       Тогава,
       Моля те,
Моля те ми разреши!
       Да прошептя
       „Обичам те“
И да склоня пред теб глава.


Тогава вече ако искаш
       След това...
С думи, с доводи,
С болки или желания,
Или с погледи,
       Разсичай ме!
Да, знам, виновен съм!
Но тогава...
       Ще бъда вече твой.
Ще бъда отново твой завинаги.
И тогава, моля те, 
       Помни това
       „Обичам те“.

 

Защото,
       Във такива мигове,
       ВЪв мигове от вечността, 
              Когато
              Докосваш ти сърцето ми,
              Съединени са
              Минало и бъдеще 
              И всичката безкрайност
              ... Във едно Сега...


И тогава...
       Нека се насладим
              За миг на радостта,
       Аз нямам повече слова.
И нямам друго време,
       Обичам те!

              И моля те...
              Не говори!
              Сега!

 

1.01.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...