31 mar 2016, 20:21

Не играя шах

785 0 10

Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат. 
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикра
заплашена от някой без вина? 
Наперено се пъчи офицерът
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това важи за дъската, вярно...Но в живота всички сме пешки! Харесах, Таня!
  • Прекрасно е, Таня! Поздравявам те!
  • Благдаря на всички за коментарите.
    Шахматът е велика игра, но за тези които знаят правилата, имат стратегия, абстрактно мислене, логика и въображение.
    В случая съм я използвала метафорично за житейската игра или по точно играта на любов. И колкото и да отричаме там също има правила. Не се ли спазят, губим и това е!
  • Пешките могат понякога да бъдат сдвоени, дори строени - гледка будеща тъжни размисли, не толкова за шаха, колкото за живота.
  • Можеш и да не играеш шах, но добре познаваш играта. Поздравления за мъдрото и великолепно поднесено стихотворение, Таня!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...