31.03.2016 г., 20:21

Не играя шах

Поезия » Философска

784 0 10

Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикра
заплашена от някой без вина?
Наперено се пъчи офицерът
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

radiola (Рада Димова)

Това важи за дъската, вярно...Но в живота всички сме пешки! Харесах, Таня!

2016-04-01T22:00:15+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Таня! Поздравявам те!

2016-04-01T10:39:36+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благдаря на всички за коментарите.
Шахматът е велика игра, но за тези които знаят правилата, имат стратегия, абстрактно мислене, логика и въображение.
В случая съм я използвала метафорично за житейската игра или по точно играта на любов. И колкото и да отричаме там също има правила. Не се ли спазят, губим и това е!

2016-04-01T00:30:31+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Пешките могат понякога да бъдат сдвоени, дори строени - гледка будеща тъжни размисли, не толкова за шаха, колкото за живота.

2016-03-31T22:35:37+03:00
Веси_Еси (Еси)

Можеш и да не играеш шах, но добре познаваш играта. Поздравления за мъдрото и великолепно поднесено стихотворение, Таня!

2016-03-31T22:30:33+03:00