31 мар. 2016 г., 20:21

Не играя шах

Поэзия » Философская

787 0 10

Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикра
заплашена от някой без вина?
Наперено се пъчи офицерът
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Това важи за дъската, вярно...Но в живота всички сме пешки! Харесах, Таня!

2016-04-01T22:00:15+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Таня! Поздравявам те!

2016-04-01T10:39:36+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благдаря на всички за коментарите.
Шахматът е велика игра, но за тези които знаят правилата, имат стратегия, абстрактно мислене, логика и въображение.
В случая съм я използвала метафорично за житейската игра или по точно играта на любов. И колкото и да отричаме там също има правила. Не се ли спазят, губим и това е!

2016-04-01T00:30:31+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Пешките могат понякога да бъдат сдвоени, дори строени - гледка будеща тъжни размисли, не толкова за шаха, колкото за живота.

2016-03-31T22:35:37+03:00
Веси_Еси (Еси)

Можеш и да не играеш шах, но добре познаваш играта. Поздравления за мъдрото и великолепно поднесено стихотворение, Таня!

2016-03-31T22:30:33+03:00