Не исках аз да се родиш. Не исках.
И с гума те изтривах като грешка.
Като вода размътена те плисках,
измивах те от дните си човешки.
Достатъчен ми беше твоят батко,
тогава пухкавичко малко бебе.
Щастлива го оглеждах - същи татко.
И... някъде до него виждах тебе.
Да, виждах те, усещах, че живееш
и питах зло или добро те носи.
А ти, все още нероден, умееш
да даваш отговорите с въпроси. ...