5 mar 2008, 10:26

Не исках да заспива девствена.

  Poesía
1.3K 0 19

                                 
                                                                           " Ти изнасили невинността..."
                                                                                             Cursed

 

 

Изпей ми нежната приспивна песен.
Да те позная! Ти ли си, Невинност?!
Така те искам... Болно ми е много.
Че те петнят с табелчици старинни.

 

Докосвай нежно голите ми мисли.
Усещам ли те, знай, ще те догонвам.
Отново и отново няма да те стигам.
Напразно съвестта си ще прогонвам.

 

Не идвай вечер! Тук е мръсно.
Не гледай!... Искам те токсична.
Защо под плащ от грехове си се покрила?
По дяволите! Много си себична...

 

Събличай! Няма да си първата.
И аз за теб съвсем не съм единствена.
Не ме обстрелвай с думите си кървави.
Тя ,болката... Понася се. Насилствено!

 

***

 

А тя, Невинността, нехаеше...
Разтворила бедрата си отнесено.
Не я е изнасилил вятърът!
Не исках да заспива девствена...

                                                      ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя ,болката... Понася се. Насилствено!...

    В момента чета стиховете ти...и ме побиват тръпки от това,което пишеш...Защото пишеш убийствено и ... тръпнещо!!!Поздрави за огромния талант...!!!!
  • Ако гледате първите ми неща, от сега ви казвам, не си заслужава
  • Прекалено добро!!!
    Ще ти обърна специално внимание... Надявам се... да си заслужава!!!
  • Браво!
    И като замисъл и като изпълнение е добро!
  • Уникално!Много мъдро,на висота която аз трудно бих постигнала.Прекресен талант.Поласкана съм.

    А тя, Невинността, нехаеше...
    Разтворила бедрата си отнесено.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...