5.03.2008 г., 10:26 ч.

Не исках да заспива девствена. 

  Поезия
1213 0 19

                                 
                                                                           " Ти изнасили невинността..."
                                                                                             Cursed

 

 

Изпей ми нежната приспивна песен.
Да те позная! Ти ли си, Невинност?!
Така те искам... Болно ми е много.
Че те петнят с табелчици старинни.

 

Докосвай нежно голите ми мисли.
Усещам ли те, знай, ще те догонвам.
Отново и отново няма да те стигам.
Напразно съвестта си ще прогонвам.

 

Не идвай вечер! Тук е мръсно.
Не гледай!... Искам те токсична.
Защо под плащ от грехове си се покрила?
По дяволите! Много си себична...

 

Събличай! Няма да си първата.
И аз за теб съвсем не съм единствена.
Не ме обстрелвай с думите си кървави.
Тя ,болката... Понася се. Насилствено!

 

***

 

А тя, Невинността, нехаеше...
Разтворила бедрата си отнесено.
Не я е изнасилил вятърът!
Не исках да заспива девствена...

                                                      ...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тя ,болката... Понася се. Насилствено!...

    В момента чета стиховете ти...и ме побиват тръпки от това,което пишеш...Защото пишеш убийствено и ... тръпнещо!!!Поздрави за огромния талант...!!!!
  • Ако гледате първите ми неща, от сега ви казвам, не си заслужава
  • Прекалено добро!!!
    Ще ти обърна специално внимание... Надявам се... да си заслужава!!!
  • Браво!
    И като замисъл и като изпълнение е добро!
  • Уникално!Много мъдро,на висота която аз трудно бих постигнала.Прекресен талант.Поласкана съм.

    А тя, Невинността, нехаеше...
    Разтворила бедрата си отнесено.
  • Невероятен стих!
  • Йоанна, знаеш мнението ми за твоите стихове!
    Рядко те коментирам, защото не зная какво да кажа...
    Този стих е удивителен!
  • Имаш от мен искрени и сърдечни поздравления!
  • Може и да ме осъдите за публикуването на този стих,но наистина ме проряза отвътре.Ужасно ви благодаря за това,че винаги мога да споделя нещо неразбрано от другите с вас.
    Усмивки!
  • Много,много готино.В последния стих сякаш се крие красотата и жестокостта на целия ни живот.
  • Оригинално!Хареса ми!
  • Мисля...че това е тъжен поетичен стон...
    болката на едно дете...с обич, Йоанна.
  • Изумена съм, Йоанна! Едва на 14 години си "прозряла", че достатъчно "основателна" причина за изнасилването на невинността е самото й съществуване.
  • Аплодисменти!!!
  • Последния стих е жесток, чак да настръхнеш
  • Развълнува ме!
  • Наистина провокативно ... накара ме да се замисля за много неща ...
    Не понякога, а винаги трябва да се вслушваме в шепотите на детската душа
    Тези шепоти крещят, а много често оставаме глухи ...
    Йоанна, благодаря ти !!!
  • интересно,провокативно...хареса ми!
  • Поздравления!!!Много ми хареса...Барво!!!
Предложения
: ??:??