Не искам да ме помниш тъжна,
потънала до кости във сълзи,
с торбички под очите,
останали от нощите сами...
Аз искам да съм пак за тебе
момичето от твоите мечти,
това, което пак ти вдъхна жажда
за него да се грижиш ти...
да се усмихва тъй чаровно,
тръпчинките да блеснат пак,
сега, когато пак за теб копнее,
а ти го пръскаш със звезден прах...
Нека да остана твойта фея -
ефирна, нежна и добра,
до болка влюбена във тебе,
макар останала сама!
© Гъсеница Todos los derechos reservados