Не искам да чакам смъртта

tsveti4ka (Цвет)
198 271

12 jun 2012, 15:02

Poesía

565 0 2

Небето над мен е лимитът.

Но как да го стигна сама?

През мен топъл вятър полита.

Отблъсква ме.

В тиха тъга.

Каквато и в мене не стихва.

И страст, и несбъднат живот.

Там горе

в небето

на тихо...

докосват дъга и простор.

Аз искам да вярвам.

И искам...

да нямам единствено страх.

И болка

едва да изпитвам,

едва да докосвам прахта.

Небето над мен

е лимитът.

Но как? Да го стигна сама.

Вдигни ме.

И с мен

го поискай.

Не искам да чакам смъртта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tsveti4ka (Цвет)

2012-06-13T23:26:58+03:00

Прав сте, Илко за знаците. : ) Благодаря и на двама ви,че коментирахте.
zefpet (Илко Карайчев)

2012-06-12T15:38:51+03:00

Май е по-добре да премахнете всички препинателни знаци, защото объркват правилното възприемане на стихотворението. А то е хубаво!