12.06.2012 г., 15:02

Не искам да чакам смъртта

834 0 2

Небето над мен е лимитът.

Но как да го стигна сама?

През мен топъл вятър полита.

Отблъсква ме.

В тиха тъга.

Каквато и в мене не стихва.

И страст, и несбъднат живот.

Там горе

в небето

на тихо...

докосват дъга и простор.

Аз искам да вярвам.

И искам...

да нямам единствено страх.

И болка

едва да изпитвам,

едва да докосвам прахта.

Небето над мен

е лимитът.

Но как? Да го стигна сама.

Вдигни ме.

И с мен

го поискай.

Не искам да чакам смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав сте, Илко за знаците. : ) Благодаря и на двама ви,че коментирахте.
  • Май е по-добре да премахнете всички препинателни знаци, защото объркват правилното възприемане на стихотворението. А то е хубаво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...