tsveti4ka (Цвет)
198 271
12.06.2012 г., 15:02 ч.

Не искам да чакам смъртта 

  Поезия
566 0 2

Небето над мен е лимитът.

Но как да го стигна сама?

През мен топъл вятър полита.

Отблъсква ме.

В тиха тъга.

Каквато и в мене не стихва.

И страст, и несбъднат живот.

Там горе

в небето

на тихо...

докосват дъга и простор.

Аз искам да вярвам.

И искам...

да нямам единствено страх.

И болка

едва да изпитвам,

едва да докосвам прахта.

Небето над мен

е лимитът.

Но как? Да го стигна сама.

Вдигни ме.

И с мен

го поискай.

Не искам да чакам смъртта...

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прав сте, Илко за знаците. : ) Благодаря и на двама ви,че коментирахте.
  • Май е по-добре да премахнете всички препинателни знаци, защото объркват правилното възприемане на стихотворението. А то е хубаво!
Предложения
: ??:??