12 июн. 2012 г., 15:02

Не искам да чакам смъртта

836 0 2

Небето над мен е лимитът.

Но как да го стигна сама?

През мен топъл вятър полита.

Отблъсква ме.

В тиха тъга.

Каквато и в мене не стихва.

И страст, и несбъднат живот.

Там горе

в небето

на тихо...

докосват дъга и простор.

Аз искам да вярвам.

И искам...

да нямам единствено страх.

И болка

едва да изпитвам,

едва да докосвам прахта.

Небето над мен

е лимитът.

Но как? Да го стигна сама.

Вдигни ме.

И с мен

го поискай.

Не искам да чакам смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав сте, Илко за знаците. : ) Благодаря и на двама ви,че коментирахте.
  • Май е по-добре да премахнете всички препинателни знаци, защото объркват правилното възприемане на стихотворението. А то е хубаво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....