Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно.
Зелените листа шумят, зелени в бързовара.
Сега не той, аз изпуснах пара.
Не мога да разкажа нещо, което не съм видяла. Разбрала, преживяла.
Един живот не е достатъчен, ако искаш да ме видиш цяла.
Сто години самота са нужни и не по Маркес.
Любовта и по време на холера оцелява, ако бъде здрава.
02.03.2020г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados
