Не искам да те няма
Не искам да те няма
Не искам да те няма и дните да минават,
през мене да се стичат и режат като нож,
и денем да залъгвам със трохи душата,
а нощем да рисувам образи със свещ.
И всеки миг да търся спомен от искрата,
понасяла ни някога във луд водовъртеж,
а всеки път да срещам само празнотата,
обхванала пространството в сив пълнеж.
И звуците далечни пак ме водят до вратата,
там до крайпътната очаквам да се спреш,
тихо да пристъпиш във времето, когато
с теб бяхме цяло, и едно кълбо копнеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
