24 nov 2009, 14:42

Не искам Коледа да идва

  Poesía
1.5K 0 17

Не искам Коледа да идва,

не искам коледна елха,

пак самотата да окичвам

с гирлянди, лъскави неща.

 

А някога и аз подтичвах

със мама, татко за ръка,

снежинки пухкави и истински

нашепваха за чудеса.

 

Елхата беше кукла жива,

приказвах й със часове,

мечтаех да е най-красива,

отрупвах я с какво ли не.

 

Сега във Коледа не вярвам,

ни в коледните празненства,

дори се малко натъжавам

от спомените на кръвта.

 

Разбира се, зарад’ децата

ще купя смях в една торба,

а някъде далеч в душата

е празна моята елха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...