ивахрис (Иванка Морарова)
134 646
18 may 2008, 18:51

Не искам много 

  Poesía » Otra
565 0 8
Пресъхнал кладенец съм без вода,
от нея няма даже и следа.
Любов дарявах, обич безрезервно,
държах се с всеки откровено.

Какво ли стана, как ли се пречупих
и злоба, завист ли събудих!
В очите гледат, казват ми "наслука",
а зад гърба ми злобно се шушука.

И аз глупачка бях наивна,
но истината тъй ме срина.
Но как отново да повярвам,
във думи да не се съмнявам?

Сега душата ми е ту пустиня,
ту лепкава и мръсна тиня,
без капка радост, само в самота,
безчувствена за красотата на света.

Не искам много - мъничко надежда,
която все напред да ме повежда,
а вярата ми да се възроди
и тя любов във мен да породи.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Моят дядо-светла му памет-ме учеше:"Прави добро,а то все някъде се пише горе, втефтерите на Господ!"...Ти просто си добра и не можеш да бъдеш друга!..Силна си и ще победиш завистта човешка и злобата само с ДОБРОТО!Дерзай,миличка!Поздрави!
  • Любовта винаги се връща. Винаги!
  • Сплетните просто със усмивка отминавай,
    а зло да те отмине хич не се надявай.

    Никога не подминавай доброто и прави такова, то се връща трикратно, поговорката е вярна - от опит.
  • Усмимхвай се въпреки всичко!Човек, който носи любов в сърцето, но може да говори със злоба и да мрази!Поздрави!Много ми хареса!
  • Горчи...Хубав,силен стих.Поздрави!
  • Поздравления!
  • Струи тъга! Силен стих, хареса ми!
  • Продължавай да даряваш любов, не заради другите, а заради себе си!
    Прегръдка за стиха!
Propuestas
: ??:??