5 jul 2017, 22:11

Не искам никой, освен теб 

  Poesía » De amor
509 2 4

На модернизма в полигамността не вярвам,

не си представям да обичам всички по душа,

на мен ми стигаш ти – аз искам само тебе да обичам,

отказвам да обичам всички на света.

 

Не те ли заслужавам?! Аз не зная...

Уж ме обичаш, а с други пишеш по нощите,

не е любов това от мен да се отричаш вече,

забравила ме някъде в листата на изоставени сърца.

 

Не искам да ме съжаляваш и да ме отричаш,

не искам и да спирам полета ти във безкрайността,

това, което искам аз, е ти  да ме обичаш,

тъй както аз обичам в теб  жената...

 

 

 

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обсебваща любов описваш, Боби! Дано не е пагубна. Поздрави! Радвам се да те видя!
  • Хубаво е! Поражда мисли... Усещам ревност и несигурност в героя. Не е нужно. Той май бърка любов и обич. А тя, любовта има много лица, нюанси, предназначения, изкази, прояви... Нейната любов към него няма как да се сбърка с любовта към хората и със съпричастността.
  • Харесах!
  • Отдавна не беше качвал стихче.
    Много е силно, но ти такива ги пешеш винаги.
    Или поне за мен са такива. Поздрави.
Propuestas
: ??:??