Не искам никой, освен теб
На модернизма в полигамността не вярвам,
не си представям да обичам всички по душа,
на мен ми стигаш ти – аз искам само тебе да обичам,
отказвам да обичам всички на света.
Не те ли заслужавам?! Аз не зная...
Уж ме обичаш, а с други пишеш по нощите,
не е любов това от мен да се отричаш вече,
забравила ме някъде в листата на изоставени сърца.
Не искам да ме съжаляваш и да ме отричаш,
не искам и да спирам полета ти във безкрайността,
това, което искам аз, е ти да ме обичаш,
тъй както аз обичам в теб жената...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
