14 ene 2011, 15:17

Не искам повече да крия Любовта си

1.5K 0 5

Не искам повече да крия Любовта си,

да се преструвам, че съм безразличен!

Не искам да прикривам и страстта си,

зад маска грозна със фасон безличен!

 

И зад ъглите тайно аз да те прегръщам

и плахо устните ти нежни да отпивам,

като крадец да идвам в твойта къща,

за да те любя бързо и да си отивам!

 

Аз искам всички да я видят Любовта ни,

да сме със тебе влюбените птици,

които заедно живеят във света ни

и пазят я по-силно от своите зеници!

 

Аз искам всяка нощ до тебе да заспивам,

и всяко ново утро с теб да се събуждам,

та във съня ни заедно, отново пак да бъдем,

и погледа ти влюбен всеки ден да виждам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря , много хубави коментари!
  • Любонта не е само чувство-тя е енергия и сила ,тя е всичко. Който може да обича енай- богатия човек на света. Любовта е най-хубавото нещо в живота на човека и не бива да се крие. Чудесно си го написал. Поздлав!
  • Дано има шанс за такава любов...
  • Благодаря, някак като е споделена с повече хора, Любовта сякаш се усилва и щастието е по-пълно!
  • хареса ми

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...