Не искам слабостта ти!

Comentarios

• 

  Arman-lewon (Марин Урумов)

  zelena, благодаря!
  Brezar111, кефиш ме!

  2014-02-05T17:06:45+02:00
• 

  zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

  Хубаво е, Арман!
  Смълчан миг на уютна споделеност и откровение.

  2014-02-05T09:04:59+02:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  Нямам поглед към официалната статистика за предпочитанията на жените, но неофициално - всички жени, през по-голямата част от зрелия си живот, обичат да се усещат слаби, беззащитни и редом с това - сигурни, закриляни, обгрижвани до един силен мъж. Най-добре би било, ако понятието сила при този мъж не се изчерпва само с мускули и габарити. Е, и те не са за пренебрегване, разбира се, защото други анкети посочват силната, широка мъжка длан, с дълги пръсти, като един от най-харесваните атрибути. Видях заглавието на стихото. Именно то ме накара да взема отношение. Арман, жените харесват да се усещат слаби с Подходящия мъж, харесва им да се подчиняват на истинската сила, изпитват потребност от чувството за Принадлежност, което отстъпва по сила само на майчинското в тях. В този смисъл, ако заглавието на стихото ти казва: "Не искам слабостта ти!" то това неизбежно води до логичното - "Не искам жената в теб!" Противоречието, между замисъл и реално звучене, не може да бъде наречено пренебрежимо малко.
  Представих само своето виждане, на него базирах и несъгласията си. Но ти си авторът на стихотворението и твоето мнение е най-важно. Нали не си очаквал, че всички ще споделят вижданията ти напълно единодушно. Няма такава бира. Още веднъж - Извини ме!

  2014-02-05T01:05:48+02:00
• 

  Arman-lewon (Марин Урумов)

  Бих могъл да приема обобщението ти за мъжете, Radiola, ако не беше изведено като постулат на сенсуалистичната психология: движението на мисълта от конкретното към абстрактното. Нека се придържаме повече към научната психология на съвременността, характеризираща се с обратното: движението на мисълта от абстрактното към конкретното. Малко ще се повторя с коментара си към toxin, който всъщност е далечна и съвсем свободна перифраза, дори по-скоро асоциация, върху: "Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си." на Жан-Жак Русо. В този смисъл, защо трябва да искам да променя някого?! За да стане той по-удобен, по-лесно манипулируем, ли?! Аз не искам това... Искам той (в случая тя) сама да го пожелае, т.е. също да забрави себе си... Жалко само, че не става ясно от самото стихотворение, а трябва да го обяснявам "на дълго и на широко" в проза. Много жалко! Както съм споделял и по други поводи, не се изживявам, кой знае колко, като поет, освен понякога, когато съм влюбен, примерно, което е характерна особеност, на състоянието, така че... Това е положението! Просто нужда от изява в рими... Както на пияния, когато му се пее, или на родопчанина изпял Руфинка, от болка...
  Brezar111, заглавието е първият стих от стихотворението. Отговорът на останалото е по-горе.

  2014-02-05T00:15:00+02:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  Здравей, Арман!
  Мисля, че не бива да започваме думите си към една жена с: "Тя не ми е нужна" независимо от положителния смисъл, който сме вложили.
  Не бива, казвайки й, че не искаме тя да се променя, същевременно да използваме повелителни наклонения като - "Бъди силна" "Сама поискай"
  Според мен, стихото би трябвало да изглежда така:
  
  Ти си ми нужна!
  В Слабостта ти е силата,
  с която те закрилям.
  Не искам да те променям.
  Позволи ми да отнема само
  болката, страховете, които
  твоето мълчание крие.
  Понякога, когато моят страх...
  ти ще видиш и надежда до него.
  Ти си силна!
  И слаба.
  Няма да те променя.
  Дори сама да поискаш.
  
  Адмирирам стихотворението ти, защото разбирам какво искаш да кажеш с него. Извини намесата ми, Арман!

  2014-02-04T23:50:22+02:00