Arman-lewon
33 el resultado
Когато губя твърдост под нозете си,
се чувствам като птица...
И искам да летя нагоре.
Не да се боря, да се скрия искам
в глухотата на простора, ...
се чувствам като птица...
И искам да летя нагоре.
Не да се боря, да се скрия искам
в глухотата на простора, ...
545
Потънал е олтарът в храма
в мълчанието наслоено с вековете.
Ечали са молитви и камбани,
надежда се е сключвала в ръцете.
Искрящи свещи стапяли телата - ...
в мълчанието наслоено с вековете.
Ечали са молитви и камбани,
надежда се е сключвала в ръцете.
Искрящи свещи стапяли телата - ...
568
Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...
541
Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах... ...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах... ...
924
6
Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...
857
6
Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...
880
2
7
/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
1062
8
Докато пишем тук за любовта
и я описваме с красиви думи,
навън се случват непрестанно „чудеса”,
почти напълно непонятни за ума ни.
Един клошар дарил пари за храм. ...
и я описваме с красиви думи,
навън се случват непрестанно „чудеса”,
почти напълно непонятни за ума ни.
Един клошар дарил пари за храм. ...
703
5
(на жена ми)
На всички мои думи сложи край.
Сега съм сам, измамен и ограбен...
и всичко свърши...
Не намерих своя рай ...
На всички мои думи сложи край.
Сега съм сам, измамен и ограбен...
и всичко свърши...
Не намерих своя рай ...
680
5
Флоренция.
Детайл. Лице на скулптура.
Сълза от камък...
Пред нея... тлен. Подвластно тяло.
Плът и мускули... ...
Детайл. Лице на скулптура.
Сълза от камък...
Пред нея... тлен. Подвластно тяло.
Плът и мускули... ...
595
1
Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
след него остават: едно мълчание,
много ненужни дрехи и вещи,
и едно непростимо женско желание...
Едно дете плачещо в тъмното, ...
след него остават: едно мълчание,
много ненужни дрехи и вещи,
и едно непростимо женско желание...
Едно дете плачещо в тъмното, ...
711
6
Достатъчни са ми да имам: два квадрата,
и още два – легло, молив и лист,
стотиците ми книги на стената
и само аз… Ще мина без жени,
с които да запълвам самотата, ...
и още два – легло, молив и лист,
стотиците ми книги на стената
и само аз… Ще мина без жени,
с които да запълвам самотата, ...
625
4
Превърнахме телата си в тържища...
Душите замълчаха.
Предадохме и Бог за трийсет гроша...
няма и жълтица...
Поне един да бяхме дали на сирака. ...
Душите замълчаха.
Предадохме и Бог за трийсет гроша...
няма и жълтица...
Поне един да бяхме дали на сирака. ...
582
Тревожи ме накъсаният сън
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара, ...
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара, ...
737
5
В глада си гъсеницата изгриза малък лист,
преди да се превърне в какавида
и заспи задълго…
Когато излетяха пеперудите,
дървото беше мъртво.
преди да се превърне в какавида
и заспи задълго…
Когато излетяха пеперудите,
дървото беше мъртво.
837
Светът е бял и сякаш Бог се e усмихнал...
Пролет е, и птиците са влюбени...
Сред себе си, в отчаяна молитва,
се молиш, да не се изгубя...
И аз го знам! И знам, че ти си тази, ...
Пролет е, и птиците са влюбени...
Сред себе си, в отчаяна молитва,
се молиш, да не се изгубя...
И аз го знам! И знам, че ти си тази, ...
1023
1
2
Опитах се да ти го кажа…
банално бе, защото бяха думи
и поза. Така би прозвучало...
Чаках… и не дори да те целуна,
а само да докосна твоите устни... ...
банално бе, защото бяха думи
и поза. Така би прозвучало...
Чаках… и не дори да те целуна,
а само да докосна твоите устни... ...
1042
4
(на теб)
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа. ...
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа. ...
778
4
Тихо е…
защото си далече...
… или защото те изгубих...
тихо е...
И тихо ще е вече! ...
защото си далече...
… или защото те изгубих...
тихо е...
И тихо ще е вече! ...
1050
5
Седнал в каручката, която се клатеше по каменистия планински път, старецът пушеше мълчаливо пожълтялата си лула. Под провисналата периферия на шапката тъжните му очи се взираха сред стволовете на вековните някога, сега вкаменени
дървета, с надеждата ...
дървета, с надеждата ...
1160
3
Преди много, много години в селцето Сули, край Кайро, живял беден младеж на име Джафар. Той бил добър и честен, и съселяните му го обичали и уважавали. Джафар не притежавал нищо друго на този свят, освен доброто си сърце и едно старо муле, останало от родителите му. И макар хората да го обичали, еди ...
1849
7
Сега съм сам. Боли ме...
и мислите ми - ледена роса,
покриват всичко и умира
неизпята песента…
И птичето премръзнало се свива, ...
и мислите ми - ледена роса,
покриват всичко и умира
неизпята песента…
И птичето премръзнало се свива, ...
792
2
Странно…
Самотата ни събира,
любовта разделя...
Нещо исках да ти кажа...
Нещо искаше да кажеш... ...
Самотата ни събира,
любовта разделя...
Нещо исках да ти кажа...
Нещо искаше да кажеш... ...
566
2
Пиша,
за да ти поискам прошка…
да помоля…
За думи… за неща…
които можех и да сторя, ...
за да ти поискам прошка…
да помоля…
За думи… за неща…
които можех и да сторя, ...
792
6
Спомням си утрото след нощта,
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
622
1
-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...
1152
1
Не се случваше често нощта да падне над Селото на прокажените, без от там да се надигне отчаяният им вопъл към небесата. Техните проклятия към Създателя и стоновете на умиращите, смесени с вонята на разлагаща се плът, сякаш изпълваха въздуха с ужаса на Апокалипсиса… Но в онази нощ, когато доведоха П ...
759
2
Тя не ми е нужна,
за да се чувствам силен...
Не искам да те променя...
Аз искам само болката ти...
твоя страх... мълчанието… ...
за да се чувствам силен...
Не искам да те променя...
Аз искам само болката ти...
твоя страх... мълчанието… ...
970
9
Тъжните очи на старицата ме погледнаха така, сякаш не ме виждат и отново се зареяха някъде над мен, сред гористите склонове на планината. Без да ми обръща внимание, сякаш не бях там, започна тихо да си тананика някаква мелодия… Но както внезапно започна, така и замълча. Притвори очи. Не откъсвах пог ...
1191
6
(На дъщеря ми)
Преди стотици години
в едно малко кралство
на една далечна страна,
високо, високо, сред планините, ...
Преди стотици години
в едно малко кралство
на една далечна страна,
високо, високо, сред планините, ...
1216
10
Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
1222
1
14
Дърветата са като хора -
красиви, горди, и сами...
и гниещи.
Живеещи, живели и умиращи.
Гората ги е скривала, запазвала, ...
красиви, горди, и сами...
и гниещи.
Живеещи, живели и умиращи.
Гората ги е скривала, запазвала, ...
621
2
Разстлана над гората на съня,
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...
888
8
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
