* * *
С китайски клечици хващаш звезди,
редиш ги в чиния от черен опал,
плаче луната както преди,
когато я грабиш без капчица жал.
Аз не искам поднос от звезди,
аз не искам сияния в синьо,
да оставям в душите им дневни бразди
и луната в небето да ме проклина...
Не копнея за оня блясък небесен,
макар и взет да е той от нощта,
искам само твоя огън телесен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse