Не искам зведи!....
* * *
С китайски клечици хващаш звезди,
редиш ги в чиния от черен опал,
плаче луната както преди,
когато я грабиш без капчица жал.
Аз не искам поднос от звезди,
аз не искам сияния в синьо,
да оставям в душите им дневни бразди
и луната в небето да ме проклина...
Не копнея за оня блясък небесен,
макар и взет да е той от нощта,
искам само твоя огън телесен,
който гори във твойта душа...
Толкова просто е - искам сърцето ти,
като онова, което аз ти дарих
и тогава звездите... в небето ти,
ще бъдат за мен, най-прекрасния стих.
Остави тези клечки китайски,
те и без друго звездите не парят,
дай ми очите си - погледа райски,
сбери ги със моите - там, да догарят...
Ела до мен, легни на тревата,
за хладни звезди не излизай на лов,
те са красиви, но... не сгряват душата,
искам всецялата...
Твоя любов...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
