Не искаш ли да ме целунеш
във тази нощ от сняг и скреж,
а после, топла и безшумна,
отново да ме създадеш,
превръщайки ме във потребност,
във миг единствен и значим,
невидима, като вълшебство,
да ме погалиш и заспим.
Защото в светлата ни стая,
до нас във малкия креват,
събран е, без дори да знаем,
умопобърканият свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse