Не искаш ли да ме целунеш...
Не искаш ли да ме целунеш
във тази нощ от сняг и скреж,
а после, топла и безшумна,
отново да ме създадеш,
превръщайки ме във потребност,
във миг единствен и значим,
невидима, като вълшебство,
да ме погалиш и заспим.
Защото в светлата ни стая,
до нас във малкия креват,
събран е, без дори да знаем,
умопобърканият свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
