15 may 2008, 17:10

Не - живот

1.6K 0 21
Посрещал ли си утро с мисълта,
че слънцето ще грее почерняло?
Усещал ли си пулса след това -
как бие! А сърцето ти е спряло!

Докосвал ли си някога ръка,
безсилна да разтвори свойте пръсти?
Усещал ли си чуждата тъга?
И в Бог, и в дявол тъжният се кръсти!

Лежал ли си на голата земя
и чувал ли си как горчиво плаче?
Посял ли си поне веднъж цветя?
А давал ли си дреха на сираче?

Обичал ли си някога жена,
която със упорство се печели?
Целувал ли си жадно във нощта
ти тялото и с устни полудели?

Заспивал ли си вечер с мисълта,
че Бог сред всички тебе е избрал?
Без тия чувства, пламнали в кръвта,
ти просто досега не си живял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...