19 may 2013, 10:27

Не ме боли от думите 

  Poesía
644 0 4

Живеем в свят на расово сквернение

и всеки плюе кожата на другите,

със зли езици, пълни с обвинения...

А да ти кажа ли как ме боли от думите!?

До вчера бях и аз една от белите,

ала почерних мислите си светли.

И черна е представата ми. Чужда е.

И спрях да вярвам във сълзи и клетви.

Дали разбрал си сам какво е страшно -

домът ми взеха, заключиха вратата,

изцапаха килима ми с обувки прашни,

отнеха ми уюта... свободата...

Семейството ми пръснаха на пътя

и няма ги, а търся ги по друмите...

Потънах в отчаяние, заблуда...

А да ти кажа ли как ме боли от думите!?

Нахлуха във съня ми. С писък скачам.

Във пот удавям всяка мисъл нежна,

че пак ще бъда цяла, без да плача

и пак любов очи в очи ще срещна...

Отнеха любовта ми, вече няма я.

Убиха всичко, за което дишам...

С усмивка ме разрязаха на масата,

извадиха очите ми – не виждам...

Извадиха сърцето ми. Зашиха ме.

А пръстите ми с восък прогориха.

С усмивка ме изпратиха, изтриха ме

и светлите ми спомени изтриха...

Не съм човек лишена от чертите си

и нищо нямам - вече съм от другите.

Оставих болката, смеха, сълзите си.

И няма как... не ме боли от думите!

 

 

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??