Не ме боли от думите
Живеем в свят на расово сквернение
и всеки плюе кожата на другите,
със зли езици, пълни с обвинения...
А да ти кажа ли как ме боли от думите!?
До вчера бях и аз една от белите,
ала почерних мислите си светли.
И черна е представата ми. Чужда е.
И спрях да вярвам във сълзи и клетви.
Дали разбрал си сам какво е страшно -
домът ми взеха, заключиха вратата,
изцапаха килима ми с обувки прашни,
отнеха ми уюта... свободата...
Семейството ми пръснаха на пътя
и няма ги, а търся ги по друмите...
Потънах в отчаяние, заблуда...
А да ти кажа ли как ме боли от думите!?
Нахлуха във съня ми. С писък скачам.
Във пот удавям всяка мисъл нежна,
че пак ще бъда цяла, без да плача
и пак любов очи в очи ще срещна...
Отнеха любовта ми, вече няма я.
Убиха всичко, за което дишам...
С усмивка ме разрязаха на масата,
извадиха очите ми – не виждам...
Извадиха сърцето ми. Зашиха ме.
А пръстите ми с восък прогориха.
С усмивка ме изпратиха, изтриха ме
и светлите ми спомени изтриха...
Не съм човек лишена от чертите си
и нищо нямам - вече съм от другите.
Оставих болката, смеха, сълзите си.
И няма как... не ме боли от думите!
© Ирина All rights reserved.
