Не ме е жал
За този свят
не ме е жал...
За него няма
да заплача.
Аз своя път
съм извървял...
Тепърва няма
да закрача!
Улисах се за мъничко
и ето,
Животът ме отнесе
в есента,
тъй както носи
листа по полето
изпъденият вятър
през нощта...
Умират нации,
епохи
и култури,
така несигурен е
този свят!
Просмукват го отрови
и жестоки бури...
И никога
не чакаме обрат!
Как бързо
прецъфтяват цветовете
и колко бавно
и мъчителсно растат...
Изглежда в туй е
смисълът на вековете
и водещият
в бъдещето път!
Нещата имат своя вечен ход...
Не можеш да го пренебрегнеш.
Родиш се, раснеш и създаваш плод.
И все в яремите си впрегнат!
Аз своя път до тук съм извървял.
И вече младостта изгубих.
Не знам дали в живота си успях?!
Но цял живот добре се трудих.
О, няма, няма връщане назад!
Тук същността е в кръговрата.
Най-често след успеха идва пад...
Със две посоки е вратата!
2000 г. София
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
. А написаното от тебе "ме" е не само недопустима и елементарна граматична грешка, ами и настояването ти за някакво особено значение в случая е напълно безпочвено.