Не ме интересува...
Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени.
Главата ми не свежда се надолу,
когато погледът оглежда се в звездите.
Устата не мълчи безотговорно,
ако сърцето ми крещи: Обичам те!
Не ме интересуват хората,
наливащи безсилни съдбата с алкохол.
Интересува ме умората.
От мен тя с безразличие изтръгва стон.
Очите ми влажнеят изобилно,
когато в тишината си мълчим.
Сега тупти – болезнено и силно,
сърцето... и немъдри с теб вървим.
Плачат в мен стенания и въздишки.
Преглъщат с болка солени сълзи.
Задавени от тях сега стръвнишки
приготвят примки... за нови лъжи.
Не ме интересува как изглеждам
във чуждите, не твоите очи!
Знай, аз че само в тебе ще се вглеждам,
ако ти знаеш... как да не боли!
© Цвет Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много хубаво винаги съм мислила че хората се харесват с вътрешните си очи с очите на сърцето,или с очите на душата
-
Нямаше да нараняваме, ако знаехме как в други боли!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Недялка, точно така си е, но другите очи лесно разколебават.
Благодаря ви, че се отбихте.