Не ме интересува...
Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени.
Главата ми не свежда се надолу,
когато погледът оглежда се в звездите.
Устата не мълчи безотговорно,
ако сърцето ми крещи: Обичам те!
Не ме интересуват хората,
наливащи безсилни съдбата с алкохол.
Интересува ме умората.
От мен тя с безразличие изтръгва стон.
Очите ми влажнеят изобилно,
когато в тишината си мълчим.
Сега тупти – болезнено и силно,
сърцето... и немъдри с теб вървим.
Плачат в мен стенания и въздишки.
Преглъщат с болка солени сълзи.
Задавени от тях сега стръвнишки
приготвят примки... за нови лъжи.
Не ме интересува как изглеждам
във чуждите, не твоите очи!
Знай, аз че само в тебе ще се вглеждам,
ако ти знаеш... как да не боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
