29 nov 2007, 20:59

Не ме изтривай

  Poesía
995 0 17
Не ме изтривай с думата “забрава”.
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си?
Не ме губи…
Не искам…
За сетен път навярно те… вгорчих,
 изплаквайки душата на разсъмване.
 Със собственото си безсилие да бъда силна!
Разплаках се! Боли.
 Защото някъде те има…
Но… не ме жали.
Останах без слух - ушите ми са глухи,
 защото ми… писна да бъда “послушна.”
 Останах и сляпа -
 продъниха се пусти очи - от плакане.
 Загубих душата си - в навалицата от “мъртви” души.
По дяволите да вървят “моралните”ми ценности.
 Но ти поне ме изслуша…
 Пък и на кой му пука!
Че сме по-различни?!
 От тях…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...