Не ме изтривай
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си?
Не ме губи…
Не искам…
За сетен път навярно те… вгорчих,
изплаквайки душата на разсъмване.
Със собственото си безсилие да бъда силна!
Разплаках се! Боли.
Защото някъде те има…
Но… не ме жали.
Останах без слух - ушите ми са глухи,
защото ми… писна да бъда “послушна.”
Останах и сляпа -
продъниха се пусти очи - от плакане.
Загубих душата си - в навалицата от “мъртви” души.
По дяволите да вървят “моралните”ми ценности.
Но ти поне ме изслуша…
Пък и на кой му пука!
Че сме по-различни?!
От тях…
© Нели All rights reserved.
