Nov 29, 2007, 8:59 PM

Не ме изтривай

  Poetry
991 0 17
Не ме изтривай с думата “забрава”.
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си?
Не ме губи…
Не искам…
За сетен път навярно те… вгорчих,
 изплаквайки душата на разсъмване.
 Със собственото си безсилие да бъда силна!
Разплаках се! Боли.
 Защото някъде те има…
Но… не ме жали.
Останах без слух - ушите ми са глухи,
 защото ми… писна да бъда “послушна.”
 Останах и сляпа -
 продъниха се пусти очи - от плакане.
 Загубих душата си - в навалицата от “мъртви” души.
По дяволите да вървят “моралните”ми ценности.
 Но ти поне ме изслуша…
 Пък и на кой му пука!
Че сме по-различни?!
 От тях…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....