Ти нямаш даже капка жал към мене,
въобще не си играеш да щадиш...
Понякога оставяш ме ранена,
понякога до лудост ме болиш.
Понякога стихийно ме разкъсваш,
от всички други по-жесток си с мен,
сърцето мое само с поглед пръсваш
и ставам беззащитна в твоя плен...
Като жарава в нощите ми париш -
ръцете и до днес след теб болят,
където с груба нежност си ме галил,
а в мислите - проклинал всеки път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse