14 may 2010, 13:41

Не ме мисли за забравим порой!

  Poesía » Otra
789 0 12

Горчилката аз мога да преглътна,

да дишам клетви с пълни дробове,

да ходя безпроблемно във мъглата плътна,

да слушам как мълвата подир мен снове…

 

Аз мога да стопявам тежки буци

в прегракналото ми от сълзи гърло,

лъжите рано или късно стават куци,

а щастието за минутка може да е пълно…

 

Дали се правя на герой?!

О, не, приятелю! Повтарям: Не!

Не ме мисли за забравим порой,

защото слънцето от мене сне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Фабер, знаеш ли... това вече не го знам какво значи... Но ще проверя!
    ...
    Хедонизмът сме го учили по философия, но бях забравила какво значи... Не смятам, че има нещо общо с моята личност, защото противоречи на вярата ми и на мирогледа ми за стойностните неща в живота!
    Александър, благодаря ти!
  • Ти можеш всичко,Мони! Ще изгрее отново слънцето!
    Поздрави,стихът е прекрасен!
  • Monny (Симона Гълъбова): 16-05-2010г. 09:17
    Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие"

    Да не би да искаш да кажеш, че си поетично - естетическа хедонистка!?
  • Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие, тъй че, ако не ти е топло тук, намери си по-приятно местенце!
  • Ей..., как го издокара!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...