Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
14 may 2010, 13:41

Не ме мисли за забравим порой!

  Poesía » Otra
788 0 12

Горчилката аз мога да преглътна,

да дишам клетви с пълни дробове,

да ходя безпроблемно във мъглата плътна,

да слушам как мълвата подир мен снове…

 

Аз мога да стопявам тежки буци

в прегракналото ми от сълзи гърло,

лъжите рано или късно стават куци,

а щастието за минутка може да е пълно…

 

Дали се правя на герой?!

О, не, приятелю! Повтарям: Не!

Не ме мисли за забравим порой,

защото слънцето от мене сне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Фабер, знаеш ли... това вече не го знам какво значи... Но ще проверя!
    ...
    Хедонизмът сме го учили по философия, но бях забравила какво значи... Не смятам, че има нещо общо с моята личност, защото противоречи на вярата ми и на мирогледа ми за стойностните неща в живота!
    Александър, благодаря ти!
  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Ти можеш всичко,Мони! Ще изгрее отново слънцето!
    Поздрави,стихът е прекрасен!
  • refab (Фабер)
    refab (Фабер)
    Monny (Симона Гълъбова): 16-05-2010г. 09:17
    Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие"

    Да не би да искаш да кажеш, че си поетично - естетическа хедонистка!?
  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие, тъй че, ако не ти е топло тук, намери си по-приятно местенце!
  • refab (Фабер)
    refab (Фабер)
    Ей..., как го издокара!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0