14 may 2010, 13:41

Не ме мисли за забравим порой!

  Poesía » Otra
785 0 12

Горчилката аз мога да преглътна,

да дишам клетви с пълни дробове,

да ходя безпроблемно във мъглата плътна,

да слушам как мълвата подир мен снове…

 

Аз мога да стопявам тежки буци

в прегракналото ми от сълзи гърло,

лъжите рано или късно стават куци,

а щастието за минутка може да е пълно…

 

Дали се правя на герой?!

О, не, приятелю! Повтарям: Не!

Не ме мисли за забравим порой,

защото слънцето от мене сне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Фабер, знаеш ли... това вече не го знам какво значи... Но ще проверя!
    ...
    Хедонизмът сме го учили по философия, но бях забравила какво значи... Не смятам, че има нещо общо с моята личност, защото противоречи на вярата ми и на мирогледа ми за стойностните неща в живота!
    Александър, благодаря ти!
  • Ти можеш всичко,Мони! Ще изгрее отново слънцето!
    Поздрави,стихът е прекрасен!
  • Monny (Симона Гълъбова): 16-05-2010г. 09:17
    Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие"

    Да не би да искаш да кажеш, че си поетично - естетическа хедонистка!?
  • Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие, тъй че, ако не ти е топло тук, намери си по-приятно местенце!
  • Ей..., как го издокара!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...