14.05.2010 г., 13:41

Не ме мисли за забравим порой!

784 0 12

Горчилката аз мога да преглътна,

да дишам клетви с пълни дробове,

да ходя безпроблемно във мъглата плътна,

да слушам как мълвата подир мен снове…

 

Аз мога да стопявам тежки буци

в прегракналото ми от сълзи гърло,

лъжите рано или късно стават куци,

а щастието за минутка може да е пълно…

 

Дали се правя на герой?!

О, не, приятелю! Повтарям: Не!

Не ме мисли за забравим порой,

защото слънцето от мене сне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Фабер, знаеш ли... това вече не го знам какво значи... Но ще проверя!
    ...
    Хедонизмът сме го учили по философия, но бях забравила какво значи... Не смятам, че има нещо общо с моята личност, защото противоречи на вярата ми и на мирогледа ми за стойностните неща в живота!
    Александър, благодаря ти!
  • Ти можеш всичко,Мони! Ще изгрее отново слънцето!
    Поздрави,стихът е прекрасен!
  • Monny (Симона Гълъбова): 16-05-2010г. 09:17
    Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие"

    Да не би да искаш да кажеш, че си поетично - естетическа хедонистка!?
  • Арихо, не пиша за аплаузи, а за удоволствие, тъй че, ако не ти е топло тук, намери си по-приятно местенце!
  • Ей..., как го издокара!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...