6 ago 2025, 7:25

Не ме наказвай със омраза

313 1 3

Не съм забравил, как те имах,

как те целувах, как горях,

как жадно, жадно те изпивах,

как в плен на устните ти бях...

 

Как знаеше къде и как

по мен магия да твориш,

как бях във тебе пак и пак,

как гледах те, че сладко спиш...

 

Откраднахме си 2-3 мига,

отдадохме им се докрай!

Написахме общ стих във книга,

а всяка книга... има край...

 

И сещам се за тези рими,

когато страниците връщам,

как галеше със дъх плътта ми,

как с същото на теб отвръщам... 

 

Не съм забравил, не мисли,

че е сърцето от желязо!

И често мисля си - Прости.

Не ме наказвай със омраза.

 

28.07.2025.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...