Не ме наказвай със омраза
Не съм забравил, как те имах,
как те целувах, как горях,
как жадно, жадно те изпивах,
как в плен на устните ти бях...
Как знаеше къде и как
по мен магия да твориш,
как бях във тебе пак и пак,
как гледах те, че сладко спиш...
Откраднахме си 2-3 мига,
отдадохме им се докрай!
Написахме общ стих във книга,
а всяка книга... има край...
И сещам се за тези рими,
когато страниците връщам,
как галеше със дъх плътта ми,
как с същото на теб отвръщам...
Не съм забравил, не мисли,
че е сърцето от желязо!
И често мисля си - Прости.
Не ме наказвай със омраза.
28.07.2025.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
