1 dic 2009, 0:26

Не ме обичай

  Poesía
962 0 2

                                                                     Десислава Танева

                                                                 и

                                                                Петър Паров

 

 

 

Дълго сред сенките лутах се сам,

търсех уют и любов.

Знаех, че ги има някъде там

и кротко живеех живота суров...

 

Добра не бях със себе си и с тях,

не исках да чета в очите...

Живеейки в тъмница - ослепях,

в джоба скрих дори звездите...

 

Самотата бавно се прокрадваше към мен,

протягаше ръка към мойта шия

и аз безсилен, от своите грешки обезоръжен,

не се опитах да я спра, да я убия...

 

Постепенно свикнах да я имам -

като събеседник вечер преди лягане.

Чух, че „самота” й казват хората,

но за мен си беше простичко отлагане...

 

Един ден съзрях на хоризонта -

чиста, красива, неопетнена душа

и бавно - като хищник, дебнещ свойта жертва -

аз тръгнах, надявайки се с любов да я задуша...


Не трябва, не можех, не исках,

а бягах от нещо далечно...

В ръце сърцето си стисках -

отровено, кърпено, вечно...

 

Отметнах самотата като черно покривало,

на нейно място любовта се настани.

Сега, когато погледна се в някое огледало,

виждам единствено и само твоите очи...


Отдавна свикнах да съм ничия,

не ме обичай, трудно ще простиш...

Така и не изрекох думите „Обичам те”

и няма да го сторя. Недей да ме виниш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...