Десислава Танева
и
Петър Паров
Дълго сред сенките лутах се сам,
търсех уют и любов.
Знаех, че ги има някъде там
и кротко живеех живота суров...
Добра не бях със себе си и с тях,
не исках да чета в очите...
Живеейки в тъмница - ослепях,
в джоба скрих дори звездите...
Самотата бавно се прокрадваше към мен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация