14 ago 2007, 16:15

НЕ МЕ ОБИЧАШ

  Poesía
1.1K 0 5
 

Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира.
Сетивата -
спуснати
карирано-сиви
пердета пред изгрев
са.
Пусто е,
пусто.
Навярно не ме обичаш.
Другото е
суета,
да се лъжем, че се имаме.
Другото е
лицемерно двуличие,
наранено.
Докосване плахо
и длани разсънени,
белези по тялото,
сигурно
навътре в душата са
раните -
не можем да ги превържем.
Какво ни остава?

Да сме заедно -
наедрели от чувства по съмнало,
сълзи
в соленото на всемира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Поздрави Мариана!
  • Няма по-силна съзидателна и едновременно разрушителна сила от любовта.Господи,както ти дава криле да летиш и усещащ невероятни и неизказуеми с думи неща,така изведнъж,ей така,като на шега може да ти откачи крилете...и да се намериш някъде на дъното,смазан от собствените си мечти....
  • И на мен ми хареса, Марси!
    Поздрави!
  • Образно , истинско чувство, сълзи за разкош, браво, Марси.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...