Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира.
Сетивата -
спуснати
карирано-сиви
пердета пред изгрев
са.
Пусто е,
пусто.
Навярно не ме обичаш.
Другото е
суета,
да се лъжем, че се имаме.
Другото е
лицемерно двуличие,
наранено.
Докосване плахо
и длани разсънени,
белези по тялото,
сигурно
навътре в душата са
раните -
не можем да ги превържем.
Какво ни остава?
Да сме заедно -
наедрели от чувства по съмнало,
сълзи
в соленото на всемира.
© Мери Добрева All rights reserved.
Поздрав!