Не ме очаквай с лудата любов,
оставих я да лази във началото...
Аз обичам мъжа във теб,
а човека - може би съм го намразила...
Отдавна очите ми не си приличат с онези,
в които ти се влюби...
Престанали са да обичат,
объркани от лъжливите прелюдия...
От болка сърцето ми не ще да тръпне,
дори за онзи, дето вечно ще ме търси...
Душата ми пияната, в нечий ум безпътна броди...
За да достигне океаните, от сълзите -
изваляли и изпити...
Не очаквам надеждата за лудата любов,
изчезна в недоимъка... на оголената ти душа,
нелепа скитница...
© Фатиме Тибер Todos los derechos reservados