...
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов




Реши да ме оставиш Ти
и влака чакам на перона,
но дали задъхан ще се появи,
дали ще съумея да прогоня
забравената мъка, ох дали?

Реши да бъдеш честна Ти
и всичко бивало да Му разкажеш,
но с тебе честна ли остана
и щастието ще видиш ли кажи,
когато тръгна си от тази гара?
Ох, дали „Почакай!” ще ми кажеш?

Реши и думата ти уважавам.
Но как от щастието си ми кажи
сега ме караш да избягам.
Дали човек ще издържи
да мъчи себе си, дали?

Реши го днеска...
Замълчи!
Когато малко го очаквах
намери начин...
Помълчи!
И темата, която яростно отбягвах
зачеркна ти...
Сега мълчи!
Когато всичко те притиска
да правиш избор....
Чакай! Спри!
Да правиш избор казвам, че е трудно.
Да почваш отначало е опасно.
Но правиш го защото ти е гузно,
а мнението наоколо е властно!
Не, стой! Не си ме чула!
Опитвам се да кажа само
защо не трябва да го правиш...
Трепериш?
Може би склони?
Сънувам може би, нали?
Или пък сън бе всичко?
Не искам край да има
разбери!
Във приказките краят е щастлив!
Нали?
Дали е приказка кажи ми Ти...
Ако кошмар е ме предупреди!
Не искам с вик да се събуждам
и плувнал в пот да се пробуждам.

Реши! Ах, как забравих, че реши?
Реши го днес, нали?
Когато малко го очаквах...
Преди това ли го реши?

Аз питам. Питам теб.
Но ти мълчи!
Защо ли?
Защото отговора ще боли!

Не, спри! Недей ме гледа!
Сълза ли търсиш? Няма!
Сълзи обаче има в твоите очи,
а моите пресъхнаха отдавна.

Дали ще дойдеш пак при мене ти?
Не в сън, а в моите прегръдки...
Дали ще те обсипя с моите целувки...
Но спирам да мечтая!
Защо ли?
Влакът идва....
Разбери!
Сега си тръгвам!
Но дали
на някоя далечна, друга гара
ох, дали?
Дали във тебе любовта ще разпозная?


Пътувам с влака в грешната посока...
а ти ми я показа...
Да, кажи...
Не искаш да ми кажеш да остана?
Надявам се, че утре ще го кажеш
и друг път ще ми покажеш
по който аз да хвана...
...но дали?



София,
29.12.2005г.