Sep 5, 2006, 1:11 AM

Не ме отпращай

  Poetry
1.6K 0 3

...
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов




Реши да ме оставиш Ти
и влака чакам на перона,
но дали задъхан ще се появи,
дали ще съумея да прогоня
забравената мъка, ох дали?

Реши да бъдеш честна Ти
и всичко бивало да Му разкажеш,
но с тебе честна ли остана
и щастието ще видиш ли кажи,
когато тръгна си от тази гара?
Ох, дали „Почакай!” ще ми кажеш?

Реши и думата ти уважавам.
Но как от щастието си ми кажи
сега ме караш да избягам.
Дали човек ще издържи
да мъчи себе си, дали?

Реши го днеска...
Замълчи!
Когато малко го очаквах
намери начин...
Помълчи!
И темата, която яростно отбягвах
зачеркна ти...
Сега мълчи!
Когато всичко те притиска
да правиш избор....
Чакай! Спри!
Да правиш избор казвам, че е трудно.
Да почваш отначало е опасно.
Но правиш го защото ти е гузно,
а мнението наоколо е властно!
Не, стой! Не си ме чула!
Опитвам се да кажа само
защо не трябва да го правиш...
Трепериш?
Може би склони?
Сънувам може би, нали?
Или пък сън бе всичко?
Не искам край да има
разбери!
Във приказките краят е щастлив!
Нали?
Дали е приказка кажи ми Ти...
Ако кошмар е ме предупреди!
Не искам с вик да се събуждам
и плувнал в пот да се пробуждам.

Реши! Ах, как забравих, че реши?
Реши го днес, нали?
Когато малко го очаквах...
Преди това ли го реши?

Аз питам. Питам теб.
Но ти мълчи!
Защо ли?
Защото отговора ще боли!

Не, спри! Недей ме гледа!
Сълза ли търсиш? Няма!
Сълзи обаче има в твоите очи,
а моите пресъхнаха отдавна.

Дали ще дойдеш пак при мене ти?
Не в сън, а в моите прегръдки...
Дали ще те обсипя с моите целувки...
Но спирам да мечтая!
Защо ли?
Влакът идва....
Разбери!
Сега си тръгвам!
Но дали
на някоя далечна, друга гара
ох, дали?
Дали във тебе любовта ще разпозная?


Пътувам с влака в грешната посока...
а ти ми я показа...
Да, кажи...
Не искаш да ми кажеш да остана?
Надявам се, че утре ще го кажеш
и друг път ще ми покажеш
по който аз да хвана...
...но дали?



София,
29.12.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е за вярване, но източника на вдъхновение ни съвпада а си цитирал и едно от любимите ми...цък-цък...
  • Хареса ми!Чувства много си вложил!Настръхнах!
  • мерси мерси... така е защото е писано на един дъх и не е търпяло корекции... малките неточности в изказа се дължат на качествената торянска сливова (верен спътник в такива състояния, когато не ти се намира от малцовото на татка ти ) а самите думи не биха могли да изразят истинската сила на емоцията в онзи момент... и все пак си пожелавам по-малко такива мигове

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...