20 nov 2010, 20:58

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята... 

  Poesía » Filosófica
492 0 4

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.

Подвижни пясъци  не ме блазнят сега -

когато тъкмо отървах се от магията

и синьо заизглежда ми небето пак.

В болките ми не надничай, безполезно е

безогледно да се взираш отстрани.

А надеждите - от плахост заскрежените...

остави ми - от надежди не боли.

Не ме захвърляй в обятията на вятъра!

Добре ми е - заклещена в часовник.

Сурова ще дочакам на живота дрямката

(въоръжена с будност и съновник...)

 

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??