tsveti4ka (Цвет)
198 271
20.11.2010 г., 20:58 ч.

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята... 

  Поезия » Философска
493 0 4

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.

Подвижни пясъци  не ме блазнят сега -

когато тъкмо отървах се от магията

и синьо заизглежда ми небето пак.

В болките ми не надничай, безполезно е

безогледно да се взираш отстрани.

А надеждите - от плахост заскрежените...

остави ми - от надежди не боли.

Не ме захвърляй в обятията на вятъра!

Добре ми е - заклещена в часовник.

Сурова ще дочакам на живота дрямката

(въоръжена с будност и съновник...)

 

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??